Where the wild roses grow..

Досега никога не съм пускала специална тема за някой филм, който съм гледала, най-много да съм вмъквала разни впечатления в контекста. Днес обаче гледах филм, който толкова ме докосна, че искам да напиша 2-3 изречения за него.

Филма се казва Tideland. За него разбрах от един пост на на ць, за който съм му много благодарна, защото иначе не се знае дали изобщо някога щях да разбера, че съществува. Свалих филма, единствено за да видя за каква точно ПП става въпрос, от искрено любопитство. Бях сигурна, че ще го гледам максимум 10-тина минутки, защото по принцип много рядко изтърпявам да гледам филм до края, още по-малко такъв, за който бях подготвена да го направя.
Нооооо филма ми хареса, и то много, въпреки че със сигурност няма да го занеса в квартирата за гледане : ) (всъщност май се изразих грешно, защото при него става въпрос не за харесване, а за разбиране, а пък ако го разбереш - за обичане). Той е странен и не се разбира лесно, да, дори и за хора, които по принцип мислят различно и обичат типичните различни (егати понятието ; ) филми. Всъщност като се замисля, май не познавам човек, който би го разбрал истински. Той не е филм, който оставя поуки или изводи, дори не е филм, при който самият сюжет е важен. Това е филм, който е отвъд някакъв видим смисъл. Смисъла е чувствата и емоциите, които може да предизвика у теб, ако си човека, който би го разбрал. Филма с нищо няма да те накара да го харесаш насила, или ще го разбереш, или не. Просто се потапяш в него, без да търсиш някаква логика и последователност. Не, филма не е фантастика и точно за това го уважавам още повече!

Друг филм, който гледах тази седмица е The green mile. Той поначало не е типа филм, който някога бих свалила, или взела да гледам, но съквартирантката ми го донесе от някъде и покрай нея и аз го гледах. За мен той е наивен и повърхностен, макар и създаден със замисъла да носи обратната идея. Имаше силни моменти, няма как да се отрече, но като цяло не ми хареса главно защото, макар и да траеше 3 часа, действието се развиваше твърде бързо и неестествено, някакси претрупано. Просто не беше изпипан както трябва. А и тези фантастични елементи не бяха изобщо на място-филма щеше да е по-хубав без тях. Ефект с фантастика всеки знае. Целта е да се шокираш от нещата, които са реални и могат да се случат с теб и около теб.

Вчера свалих и българския Скъпа моя, скъпи мой, но нещо май нямам желание да го гледам. Свалих го единствено заради една песен, която е от него и която обожавам-една от най-трогателните и красиви български песни.
Илия Ангелов & Милица Божинова - Скъпа моя, скъпи мой 

Айде стига толкова