Where the wild roses grow..

Бях за 1 седмица нагости на една колежка в Македония, една заслужена и дълго очаквана почивка след сесията.

1. Още с пристигането си, впечатление ми направиха къщите, които са на по 2-3 етажа всичките, много хубавки и приветливи. Определено е по-чисто и спретнато, отколкото тук, дърветата и храстите са поддържани и изрязани. Като цяло всичко е някак.. по-сладко : )
Впечатлението се допълва от колите, които не са като българските, а доста стари и мънички, тип костенурки, и са толкова бавни, че като ги гледах се чувствах сякаш съм част от приказка, много нереално ми беше, докато им свикна. Видях едно-единствено BMW(обикновено, не от новите), което контрастираше на общата картинка с големината си, а после и за него видях, че е с българска (кюстендилска) регистрация. В Македония колите наистина са малки. Който някога ходи, да го знае, да не гледа умно като мен : )

2. Това, което много ми хареса в хората е, че може да са по-бедни от нас, но са много по-отворени един към друг. Къщата, където бях, беше постоянно пълна с гости, и то хората седяха по 5-6 часа. Аз също обиколих доста къщи, и покрай това, което видях, си изкарах извода, че при тях гостоприемството не е само лице, както при нас. Казват, че българите сме гостоприемни и отворени един към друг и наистина, досега аз го вярах. Но честно казано не знам място в България, където да е точно така. Дано да греша нали.

3. Един македонец, с който често покрай колежката ми излизаме заедно навън в Благоевград, ме представяше пред всички, че съм била Мис Благоевград. И му вярваха. На мен ми беше забавно и приятно и си траех. Ама като им гледам жените, сещам се защо са вярвали, че аз съм била Мис.

4. Apolon се казва мястото, в което доживях да чуя Queen в кючек вариант.