какво доживях да видя?
Доживях да видя как някаква правеше Ми на някакъв в една кола, спряна в една уличка в центъра на Благоевград около 19 часа надвечер (е да, уж вече е тъмно тогава..). И накрая, като видя, че бяха забелязани, мъжа взе да се хили. Извратен ли беше, малоумен ли беше, така и няма да разбера.
Ще оставя случката без коментар. Напоследък все по-често избягвам да размишлявам върху неща, които не разбирам и които са сложни за мен.
6 Коментари »
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI
Вашият коментар
Новите редове и параграфите ще бъдат вмъкнати автоматично, вашият e-mail адрес няма да бъде показван, разрешени са следните HTML тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
ноември 11th, 2007 @ 9:24
“Правеше Ми” е израз, който не бях чувала.
А ти как си бтв? :Р
ноември 21st, 2007 @ 20:02
ем бивам, как да съм. ти ко прайш иначе…
декември 7th, 2007 @ 9:35
Не виждам защо мъжът трябва да е бил извратен или малоумен. Хилежът е нормална реакция в такава ситуация. Ти какво смяташ, че е трябвало да направи? Да скочи и да търти да бяга покривайки задника си с вестник???
декември 8th, 2007 @ 0:57
хахаа .. ебатии малоумния извратеняк нали .. тряаше да се гръмне веднага или поне в знак на респект да се разреве, кво се хили ?!
декември 9th, 2007 @ 0:34
ti puk da ne vidi6 nqkoi kvo e napisal i aide po nego
декември 10th, 2007 @ 19:06
хвана ме