Where the wild roses grow..

От известно време имам регистрация в най-големия български сайт за запознанства-сладура : ) : ) Сега, въз основа на някакви наблюдения все пак върху потребителите му, реших да споделя няколко лични впечатления относно него.

Първо, не ме кефят хора, за които живота е единствено пари, обсебени са от тази думичка и света им се върти само около нея.. Мога само да се моля за тях да осъзнаят навреме за кво наистина иде реч. Хора, най-вече момичета, които толкова са се скрили зад маските си, че ако се покажат, сигурно няма да е останало нищо истинско в тях. Тонове грим, fie6an дрешките, fie6an стойките, в някоя fie6an къща на някой луксозен тигров или зебров диван : D Трагедия : D

Интересна тенденция в същия тоя сайт за S класи е, че във всеки трети профил в графата за желания “искам”, е писано нещо от сорта Mercedes SLK200, Ferrari Enzo, BMW z4, Chevrolet Corvette, и други такива подобни, да не продължавам поредицата. Е като го видя тва вече, ми става яко смешно. Това ли може да е крайната цел в живота на младия българин? Една кола, колкото и лъскава да е тя? Та това е само 1 вещ, от където и да го погледнеш в крайна сметка. Хората толкова голямо значение отдават напоследък на някои вещи..

Интересни са ми и такива, които в същото това поле са писали, че си имат всичко (”дори в повече” както на места сам засичала) и от нищо нямат нужда. Не вярвам някой да може да каже, че има всичко на тоя свят, дано да се лъжа нали, но като цяло това нещо, което доста хора в България демонстрират-”живота ми е песен”, “аз съм супер задоволен отвсякъде”, е много глупао и повърхностно според мен.

P.S.
Аа да, има отвратително досадни гърци, турци, македонци, таджикистанци : D Като видя някой такъв да ми е писал, се изприщвам вече. Да можех да блокирам всички потребители от Солун или Серес, примерно. Но уви, не мога. Но така е и в живота де-повечето са такива, дето не стават.

Благодаря за вниманието.

Досега никога не съм пускала специална тема за някой филм, който съм гледала, най-много да съм вмъквала разни впечатления в контекста. Днес обаче гледах филм, който толкова ме докосна, че искам да напиша 2-3 изречения за него.

Филма се казва Tideland. За него разбрах от един пост на на ць, за който съм му много благодарна, защото иначе не се знае дали изобщо някога щях да разбера, че съществува. Свалих филма, единствено за да видя за каква точно ПП става въпрос, от искрено любопитство. Бях сигурна, че ще го гледам максимум 10-тина минутки, защото по принцип много рядко изтърпявам да гледам филм до края, още по-малко такъв, за който бях подготвена да го направя.
Нооооо филма ми хареса, и то много, въпреки че със сигурност няма да го занеса в квартирата за гледане : ) (всъщност май се изразих грешно, защото при него става въпрос не за харесване, а за разбиране, а пък ако го разбереш - за обичане). Той е странен и не се разбира лесно, да, дори и за хора, които по принцип мислят различно и обичат типичните различни (егати понятието ; ) филми. Всъщност като се замисля, май не познавам човек, който би го разбрал истински. Той не е филм, който оставя поуки или изводи, дори не е филм, при който самият сюжет е важен. Това е филм, който е отвъд някакъв видим смисъл. Смисъла е чувствата и емоциите, които може да предизвика у теб, ако си човека, който би го разбрал. Филма с нищо няма да те накара да го харесаш насила, или ще го разбереш, или не. Просто се потапяш в него, без да търсиш някаква логика и последователност. Не, филма не е фантастика и точно за това го уважавам още повече!

Друг филм, който гледах тази седмица е The green mile. Той поначало не е типа филм, който някога бих свалила, или взела да гледам, но съквартирантката ми го донесе от някъде и покрай нея и аз го гледах. За мен той е наивен и повърхностен, макар и създаден със замисъла да носи обратната идея. Имаше силни моменти, няма как да се отрече, но като цяло не ми хареса главно защото, макар и да траеше 3 часа, действието се развиваше твърде бързо и неестествено, някакси претрупано. Просто не беше изпипан както трябва. А и тези фантастични елементи не бяха изобщо на място-филма щеше да е по-хубав без тях. Ефект с фантастика всеки знае. Целта е да се шокираш от нещата, които са реални и могат да се случат с теб и около теб.

Вчера свалих и българския Скъпа моя, скъпи мой, но нещо май нямам желание да го гледам. Свалих го единствено заради една песен, която е от него и която обожавам-една от най-трогателните и красиви български песни.
Илия Ангелов & Милица Божинова - Скъпа моя, скъпи мой 

Айде стига толкова

Тая седмица започнах да ходя на латино и салса танци със съквартирантката ми.
Никога досега не съм ходила на каквито и да е танци, но ми харесва, много е забавно и ме разтоварва, а това в момента е най-важното. Повече сме момичетата, което мисля, че е разбираемо, а най-интересни са ми една възрастна двойка мъж и жена. Часовете ни са 3 пъти седмично. Също като с фитнеса, първия път не знаех, че трябва да пия аспирин и следващите дни ходех като робот от мускулната треска, която ми беше най-много на бедрата. Доста бъзици получих по тоя повод. От сега нататаък ще знам и ще пия след всеки час.
Майка ми знае, а баща ми още не, макар, че няма начин да не разбере скоро. Едва ли ще му хареса, защото за него всички неща, които си мисли, че не те обогатяват, са несериозни и няма смисъл от тях. Но както свикна за брат ми и футбола, така ще свикне и за мен и танците : )

Бях за 1 седмица нагости на една колежка в Македония, една заслужена и дълго очаквана почивка след сесията.

1. Още с пристигането си, впечатление ми направиха къщите, които са на по 2-3 етажа всичките, много хубавки и приветливи. Определено е по-чисто и спретнато, отколкото тук, дърветата и храстите са поддържани и изрязани. Като цяло всичко е някак.. по-сладко : )
Впечатлението се допълва от колите, които не са като българските, а доста стари и мънички, тип костенурки, и са толкова бавни, че като ги гледах се чувствах сякаш съм част от приказка, много нереално ми беше, докато им свикна. Видях едно-единствено BMW(обикновено, не от новите), което контрастираше на общата картинка с големината си, а после и за него видях, че е с българска (кюстендилска) регистрация. В Македония колите наистина са малки. Който някога ходи, да го знае, да не гледа умно като мен : )

2. Това, което много ми хареса в хората е, че може да са по-бедни от нас, но са много по-отворени един към друг. Къщата, където бях, беше постоянно пълна с гости, и то хората седяха по 5-6 часа. Аз също обиколих доста къщи, и покрай това, което видях, си изкарах извода, че при тях гостоприемството не е само лице, както при нас. Казват, че българите сме гостоприемни и отворени един към друг и наистина, досега аз го вярах. Но честно казано не знам място в България, където да е точно така. Дано да греша нали.

3. Един македонец, с който често покрай колежката ми излизаме заедно навън в Благоевград, ме представяше пред всички, че съм била Мис Благоевград. И му вярваха. На мен ми беше забавно и приятно и си траех. Ама като им гледам жените, сещам се защо са вярвали, че аз съм била Мис.

4. Apolon се казва мястото, в което доживях да чуя Queen в кючек вариант.

Току що една приятелка ми даде един сайт, с който да се гледам с различни прически. Честно казано, главната ми идея беше да се видя с дълга руса коса, просто винаги ми е било интересно да се видя блондинка. Но това, което не очаквах, беше да се харесам най-много с късите прически. Има страхотни недълги модели с обем, стига да имаш смелостта да си изкръцкаш косата. Аз я нямам. Ето пример на няколко къси причеси, с които много се харесах, и може би ще имам грях към себе си, че съм толкова нерешителна спрямо косата си в момента : )

 А ей ме и руса:

wanted: Lee Hazelwood & Nancy Sinatra - Indian summer

Песента е от 1976 год. Търся я от горе-долу 2-3 години, но никъде не мога да я намеря. До днес си мислех, че е на Joe Dassin, защото той я има същата на френски (L’ete Indien). Днес разбрах, че е на Lee Hazelwood и Nancy Sinatra, но пак не мога да я намеря.
Ако някой знае по-добра търсачка от soulseek, да помага. I’ll be grateful.

Lee Hazelwood: [spoken]
I’ve never been as happy as I was that morning
That morning we walked along the beach
A little like this one
It was a special Autumn
It was that rare kind of Autumn that you only find in North America
We call it Indian Summer
But it was quite simply our summer
And the image of you in your long dress was like a beautiful water colouring
And I remember very well what you told me that morning
A year ago
A century ago
An eternity ago

Nancy Sinatra:
Think of me
When this is just a memory
Will you still be loving me
When the summer is gone
All my life the taste of you will fill my life
Even when the summer is gone

Lee Hazelwood: [spoken]
Today I’m far away
Far away from that Autumn morning
But it is, is if I was there now
I think of you
Where are you
What are you doing
Do I still exist for you
I’m like a wave drawn by the moon
And sometimes I slip back like a wave
And like a wave I lay down on the sand
And I remember
I remember the high tides
The naked happiness
And the sun shining on the sea
An eternity ago
A century ago
Last summer

Nancy Sinatra:
Think of me
When this is just a memory
Will you still be loving me
When the summer is gone
All my life the taste of you will fill my life
Even when the summer is gone

Напоследък осъзнавам, че живота ми е завинаги променен-променен заради самата мен, заради начина, по които предадох принципите си, тези принципи, за които знаех, че винаги ще бъдат с мен, ако ще и да остана абсолютно сама на този свят. Тези принципи, заради които много хора не ме разбираха навремето..

Сега живота ми върви в насока, която никога не съм очаквала, че самата аз ще направя да върви. Странно е. Да се държиш според някакви правила, само защото всички около теб го очакват, и като останеш сам със себе си, да нямаш за какво истинско да мислиш, и да не е останал нито един истински човек, на когото вечер в леглото преди да заспиш да пратиш в смс истинските си мисли и чувства.. И той да ти отговори по същия истински начин.

Понякога, като чуя някоя песен от миналото, е толкова странно.. Боли, защото знам какви чувства и мисли е предизвиквала преди в мен, а сега сякаш само гледам отстрани, въртя се около входа, но все не мога да го достигна.. дори и за миг. Гадно е.

 Dido - My lover’s gone

И докато преди крайната ми цел беше след като направя нещо, да знам че е правилното според принципите ми и след това да съм доволна, сега крайната ми цел е да съм щастлива.. за да мога поне да се залъжа.. че съм щастлива.

Прекалено далече избягах…

Обожавам празниците. Всички вълшебни дни-имения ми ден, рождения ми ден, дните по Коледа и нова година са моменти от годината, които сякаш са отделени от другото време. Дори и нищо да не ти е наред, на Коледа няма как да не си щастлив.

Най-сладкото нещо тази Коледа беше днес, когато видях някакъв мъж, преоблечен целия като дядо Коледа, да си кара джипа из центъра. На Петрич.

[19:04:44] ۰۪۫٭۪۫۰ HuHa ۰۪۫٭۪۫۰ каза: e malko e vednaj godi6no
[19:04:52] Alessio каза: :D:D:D:D
[19:05:23] ۰۪۫٭۪۫۰ HuHa ۰۪۫٭۪۫۰ каза: ako namera nqkoi da mi se varje na akala
[19:05:31] ۰۪۫٭۪۫۰ HuHa ۰۪۫٭۪۫۰ каза: 6e go nakaram da 4estvame seki mesec koleda
[19:05:32] ۰۪۫٭۪۫۰ HuHa ۰۪۫٭۪۫۰ каза:
[19:05:43] Alessio каза: dobre 6te e ako ima nqkoi kato tebe

PS. Ако можех да разбера кой изпълнява песента от заглавието на темата, но версията, на която танцуват адреналинките в последно време, а не на the cure и slade-единствените, които има в датата . Някой да знае?

Една от съквартирантките ми само ме копира. За 2 месеца, откакто живеем заедно, тя успя да си вземе като моите:

- парфюм,
- блуза,
- гривна,
- а сега и яке.

Абсолютно същите.

Нещо, което наистина мразя, е някой да ми взима идеите. Особено за дрехи и такива неща. Не казвам, че са нещо кой знае кво, но поне са си само мои.

Успокоението ми е, че моето яке струваше само 45 лв, а тя си е взела нейното от мола за 70 лв. Което от друга страна ми е показателно вече за кво става въпрос в тоя мол.

По тая логика ми остава само да намеря някъде на по-малка цена от 120 лв. обувките, които си харесах оттам, защото сега да накарам майка ми да ми даде толкова пари за обувки, които ще нося чак пролетта, е невъзможно.

Доживях да видя как някаква правеше Ми на някакъв в една кола, спряна в една уличка в центъра на Благоевград около 19 часа надвечер (е да, уж вече е тъмно тогава..). И накрая, като видя, че бяха забелязани, мъжа взе да се хили. Извратен ли беше, малоумен ли беше, така и няма да разбера.

Ще оставя случката без коментар. Напоследък все по-често избягвам да размишлявам върху неща, които не разбирам и които са сложни за мен.